2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 5929 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2010 23:13
Древна будистка история: Една изключително красива млада жена, Енядатта, най-много обичала да се любува на собствения си образ в огледалото. Тя била малко лудичка, впрочем както са по принцип хората. Когато една сутрин отново погледнала в огледалото - какво да види -фигурата нямала глава. Енядатта получила истеричен пристъп и закрещяла: "Няма ми главата, къде ми е главата? Кой ми е взел главата? Ще умра, ако не я намеря!"
Макар всеки да уверявал Енядатта, че главата й с на мястото си, тя отказвала да повярва. Все поглеждала в огледалото, а там глава нямало. Плач до бога! Изплашени да не полудее, приятелите й я завързали за един стълб - да не би да се нарани.
Продължили да я уверяват, че главата й е на раменете. Постепенно тя започнала да се замисля дали в края на краищата те не са прави. Изведнъж един я ударил здравата по главата. Жената извикала от болка, а приятелят възкликнал: "Това с главата ти! Ето я!" Енядатта мигновено осъзнала, че по някакъв начин се е заблуждавала, мислейки, че няма глава.
Така е и с нирвана. Ти никога не си бил вън от нея, никога не си бил отдалечен. Нирвана е в теб, ти си в нея. Трябва да бъдеш само малко по-възприемчив и буден. Някой трябва да те цапне по главата.
Главата е на мястото си - не можеш да я видиш, понеже ти липсва яснота на погледа, гледаш в друга посока или в друго огледало. Нирвана не е някаква цел, намираща се някъде, тя не е живот след смъртта, тя е тук и сега.
Нирвана е материята, от която си изграден.
Тя е във всяка клетка, във всяка фибра на твоето същество.
Тя си ти.
Нужно е напомняне.
Само напомняне... припомняне.
ЗА АВТОРА
Повечето хора живеят в света на времето, прекарват живота си в спомени за миналото и очакване на бъдещето. Съвсем рядко ни се случва да се докоснем до безвремието на настоящия миг - това са мигове на внезапна красота, или опасност или когато срещнем любов, когато нещо неочаквано ни изненадва. Малцина от нас излизат вън от света на времето и ума с неговите амбиции и състезателност, за да заживеят в безвремието. А още по-малко са онези, които с готовност споделят собствения си опит. Лаодзъ, Гаутама Буда, Бодхидарма... от по-съвременните Георги Гурджиев, Рамана Махариши, Кришнамурти - считани от своите съвременници за ексцентрици и луди, спечелили след смъртта си прозвището "философи". С течение на времето те са се превърнали в легенди - вече не личности от плът и кръв, а митологйзирани представители на нашето общо желание за разчупване на малкото и тривиалното в плоското ежедневие.
Ошо е открил вратата към живота в безвременното измерение на настоящето - той нарича себе си "истински екзистенциалист" - и е посветил своя живот да провокира другите в търсене на същата врата, водеща извън света на миналото и бъдещето към вечността.
Ошо е роден в Кушвада, Мадхя Прадеш, Индия, на 11 декември 1931 г. От най-ранно детство бил бунтовно и независимо момче, настояващо да опита всичко, свързано с истината, вместо пасивно да натрупва външни знания.
След просветлението на 21-годишна възраст Ошо завършва академичното си образование и няколко години преподава философия в университета в Джабалпур. Междувременно пътува из цяла Индия, предизвиква ортодоксалните религиозни водачи на публични дискусии, поставя под съмнение традиционните вярвания и среща хора от всички прослойки. Чете непрестанно и възприема всичко, което е в състояние да разшири разбиранията и верските схващания на съвременния човек. В края на 60-те години Ошо започва да развива своя собствена динамична медитативна техника. Модерният човек, казва той, е така претоварен с отживели традиции и със страховете на съвремието си, че трябва да премине сериозен процес на изчистване, преди да си позволи да мечтае за откриване на безмисленото, релаксирано състояние на медитацията.
В началото на 70-те години първите хора от Запада се запознават с Ошо. През 1974 година се основава комуна в Пуна, Индия. Малкото поточе от западни посетители постепенно се превръща в поток. В течение на своята работа Ошо е вземал отношение по буквално всеки аспект от развитието на човешкото съзнание; Той е отсял същественото и важното за духовния поход към истината, съобразил го е с нуждите на съвременния човек, основал го е не на интелектуалното разбиране, а на собствения екзистенциален опит.
Той не принадлежи към никоя традиция. "Аз съм началото на съвсем ново религиозно съзнание, казва той. Моля, не ме свързвайте с миналото - него няма смисъл дори да си припомняме."
Той говори на ученици и търсачи от целия, свят и тези разговори са публикувани в повече от 600 тома на над 30 езика. Той казва: "Моето послание не е доктрина, нито философия. То е един вид алхимия, наука на трансформацията – само решилите да умрат за това, което е, и да бъдат родени отново в нещо ново, което дори не са в състояние да си представят предварително... само тези малцина куражлии са готови да ме слушат, защото това слушане е нещо доста рисковано.
Слушайки, ти правиш първата стъпка към прераждането си. Това не е философия, която да облечеш като палто и да се фръцкаш, пред другите, не е доктрина, в която да намериш утешение от неудобните въпроси. Не, моето послание не е вербална комуникация - много по-рисковано е. То е смърт и ново раждане."
Ошо напусна тялото си на 19 януарй 1990 г. Неговата огромна комуна в Индия продължава да бъде най-големият център за духовно израстване в света и привлича хиляди посетители от целия свят, които идват, за да споделят медитацията, терапията, работата с тялото и творческите програми, да се докоснат до полетата на просветлението.
Семейни констелации във Варна: http://nrithya.blog.bg/tq-i-toi/2010/02/19/pokana-za-seminar-po-semeini-konstelacii-vyv-varna.496434
Какво се вижда вътре в една куха огледал...
Какво мислите за Халоуин?
Много е важно цапването по главата за събуждането.Поздрави!
Левски го е казал просто: "Ние сме във времето и то е в нас". Времето влиза в строежа на обективните сруктури и форми и същевременно те са потопени в него. Затова са възможни най-загадъчни взаимодействия между разума и времето. Поздрав!!!
С поздрав:Ивеса