Свикнали сме да възприемаме нуждите на тялото си като отделени от тези на вътрешните си потребности. Отделяме безумно много време за фитнес, здравословна храна, модерни дрехи, маркова козметика, с други думи – грижим се за тялото си. Дали обаче това е грижата от която то има нужда?
   Тялото е онази външна обвивка, която носи информация за всичко, което се случва във вътрешния ни свят. Всяко негово страдание изразява една струна в душата ни, която е до болка обтегната. То е най-финния индикатор дали сме в хармония със себе си, дали сме подтиснати или объркани...   
                Единственото, което тялото ни иска от нас е да го чуем. Но за да го направим е нужно по-дълбоко вглеждане в езика, по който то ни говори. Спазваме препоръките на здравословното хранене например, но пренебрегваме причината -  глада, който ни кара да поглъщаме всичко наоколо. Тичаме в парка сутрин, а вечер усещаме гърба и врата си натежали от предизвикателствата на деня - неизразените и подтиснати чувства, които „гълтаме” в   общуването по между си. Рядко се замисляме за дребните знаци, които то ни праща. Ноктите например са символ на агресията, на здравословното взимане, на защитаването и когато страдаме от „чупливи нокти”  може би е не само поради липса на витамини, а и  поради трудност в изразяването на агресията си. Също както болките в гърлото се появяват тогава, когато не изказваме гласно намеренията и желанията си.

   Пълнотата обикновено се свързва с липса на движение, но така също е и очеваден символ на липсата, която поражда нуждата от презапасяване. Когато душата е гладна, тялото се опитва да компенсира това с измамно чувство глад. Храната и особено шоколада провокира отделянето на ендорфини – хормоните на щастието в организма, затова несъзнателно се опитваме с увеличаването на количеството да увеличим и нивото им. Храната обаче може да набави само едно относително ниско ниво на ендорфини, за останалата част ни е нужно едно друго Ти, което да задоволи потребностите ни, както и ние неговите. Живота може да ни даде точно толкова, колкото можем сами да си "вземем" от него. Вместо това обикновено отиваме на фитнес, започваме диета  и така неусетно задълбочаваме празнотата отвътре. Това са съвременните начини за справяне с проблема, но не и с причината за възникването му. А това означава обречени на повтаряне процеси, докато някой или нещо (дори болест) не прекъсне този омагьосан кръг. Вътрешния глад има много по-дълбока сила от външния и докато не осъзнаем това тялото ни страда.
   Самопознанието на всеки от нас е нещо много лично и всеки има правото да заложи в него каквито принципи пожелае. Определящо в случая е личното ни отношението към телесните сигнали, което може да се изразява в различни соматични симптоми. Ограничаването, преяждането, прекалената взискателност към тялото винаги са индикатор за липсата на даден модел във взаимоотношенията в ранната семейна среда, тъй като подсъзнателно храната е символ на топлината и обичта, от който се нуждаем, а не знаем как да стигнем до нея. Така, както болката на тялото е езика, по който то ни говори.   
   В днешният свят все повече ценности се измерват с материалното, с това как изглеждаш, отколкото с това, което си. Аналогично все повече красивото тяло се превръща в билет за популярност. Срещу това да не си отхвърлян, да имаш приятели и да си харесван, т.е да си социално адекватен. Страхът от загубата на социални контакти, ревниво поддържаната физическа форма, често на висока цена в основата си крие изначалния за всеки от нас страх – да не бъде отхвърлен. И колкото повече трупаме външно одобрение, толкова по-слабо е вътрешното.   
   Поддържаното и здраво тяло е много важна предпоставка за доброто самочувствие и хармония , но личността на човек е тази, която изпълва тялото и подхранва душата ни, затова преди да се променим външния симптом, нека обърнем внимание на това какво се опитва да ни каже душата ни с този проблем. Ако открием причината за него, то той е наполовина решен...
 

знаем,че човек има четири тела:физическо,емоционално,умствено и духовно.Разбира се,че грижата за физическото тяло е много важна,затова трябва да се учим да разбираме правилно езика му,знаците,които ни дава.Напълно съм съгласна с теб,че ако открием причината за душевен проблем,то той е наполовината решен.Поздрави!:)