2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3238 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2012 13:02
Редовно се случва, важни предишни връзки на някой от партньорите да не се взимат предвид. А всички значими връзки в живота ни са част от нашата система и бившите ни партньори са придобили правото на принадлежност към нея, с мястото, което са заемали. Това е друг вид принадлежност, придобита. Когато в една партньорска двойка има проблем, често се оказва, че някой от партньорите се е разделил с предишен партньор по начин, по който връзката не е приключила. Това може да означава много неща. Например, че единият е бил много наранен и просто си е тръгнал и това остава като неприключена връзка. Да си тръгнеш обиден, ядосан, с негодувание, с неприязън към партньора си, това е неприключена връзка. Гневът е много силно обвързващ фактор. Често хората мислят обратното - че гневът им помага да се разделят. Не само това- една такава раздяла прави почти невъзможна следваща пълноценна връзка. Или поне я затруднява в много голяма степен. Когато аз се разделям с неприязън, тази неприязън ме държи закачен за този човек, аз не съм свободен. В следващата връзка аз не влизам с целия си капацитет. И е много вероятно да се повтори сценарият от предишната връзка. И да продължат следващите безплодни опити да се създаде партньорска връзка. Затова толкова рядко можем да видим в живота напълно функционираща двойка. И това се вижда в съвременния свят. Целият този бум на разводите или невъзможността на хората въобще да се ангажират. Цялата невъзможност на хората да се задържат заедно. Или друго, което виждаме - партньорски двойки, които са йерархични. Единият винаги като че ли стои отгоре и доминира другия. Винаги е в авторитетна позиция спрямо другия. Това е дебалансирана ситуация, но тя може да просъществува дълго.
Много често хората си намират точно такъв човек, от какъвто имат нужда. Ако в себе си аз се преживявам като дете, което не е получило достатъчно, е много вероятно да намеря партньор, който да ми бъде заместител на родител. И обратното. Хора, които са пропуснали възможността да бъдат родители, или ги е страх да се отворят за партньора си, много често избират да застанат в защитената позиция на даващия, да стоят отгоре. Започват да се държат като родители и искат да имат партньора си като дете. Това е безопасно, разбира се, в такава ситуация не се налага да се отварям, да се разкривам. Но това не е партньорска позиция, дори хората да я наричат по този начин. Партньорската позиция е трудна, означава да съм готов да бъда уязвим. Партньорството означава да търся да дам и също така - да получа. Означава да заявя пред партньора си свои потребности, да отворя пространство, в което партньорът да може да ми дава и да очаквам, че той също ще има нужда да получи нещо от мен. Това е деликатна игра по ръба на бръснача. Но това е и единственият шанс за една партньорска двойка да се справи успешно. Когато съм готов да призная своите нужди и да уважа и нуждите на партньора си. Необходими са две неща: чувство за собствените потребности и чувството за респект към потребностите на другия. Ако аз съм свързан само със своите нужди, аз съм в позицията на дете. Ако съм свързан само с нуждите на другия, аз съм в позицията на родител. И в двата случая не съм партньор. Често виждаме двойки, в които единият е родител, а другият е дете и понеже и двамата ги устройва тази ситуация, те са готови да останат в тази ситуация. Тези двойки може да са много устойчиви. Понеже се държат на една взаимна нужда.
Отварянето към партньора, признаването на моите нужди, ме прави уязвим. Това е мястото, където интимността в съвременното общество силно страда и откровено липсва. Не можем да се отворим поради страха от това, че ще бъдем наранени. И поради факта, че сме били наранявани предишни пъти, когато сме се отваряли, някаква част от нас се е затворила, или направо запечатала; част от нас, която може да вземе подсъзнателно това решение да не се отваря повече, за да не ни боли. По-добре да остана сам, затворен, но да остана защитен от болката. И това е чувството, с което много хора живеят живота си.
Източник: http://www.familyconstellations.bg/
Семинар Семейни констелации във Варна на 10 и 11 ноември 2012г. 09ч.;
х.Черно море конферентна зала – малка. http://www.facebook.com/events/285213658249686/
Риана от читател! Вижте какво тяло само!
Първа зимна разходка в Мала планина